Поредица от златни реплики на най-скъпите златни монети в световната история

Редкият скандинавски златен дукат от 1644 т. се появява в епохата, когато северното кралство Швеция, ръководено от крал Густав ІІ Адолф, се превръща в европейска велика сила. Отсечената в Рига златна монета, показва дъщеря му Кристина, родена през 1626 г., по времето на нейното качване на трона на 18-годишна възраст. Близо 13 години по волята на баща си, който загива през 1632 г., тя е възпитавана като принц и бъдещ крал, твърде необичайно сред тогавашните владетели в Европа. Кристина Шведска е смятана за енергична и волева личност, допринесла за прекратяването на 30-годишната война през 1648 г.
На лицето на монетата на стойност 6 дуката кралицата, станала известна сред кралските дворове в Европа с пищност и разточителство, е изобразена в богато украсени одежди. Надписът околовръст показва титлите на владетелката, а написът на гърба дава израз на гордостта от развитието и мощта на Швеция.
През март 2011 г. единственият известен днес екземпляр от монетата, намирал се до момента в частна колекция, достига на търг рекордната цена от 364 000 долара (260 000 евро).

Ескудото е въведено през 1537 г. от испанския крал Карлос І (1516-1556) и бързо става основно златно платежно средство за цялата империя. Монетите от две ескудо, които няколко десетилетия по-късно започва да сече Филип II Испански, се налагат като търговска монета в цяла Европа. Филип III (1598-1621) наследява на престола баща си Филип II. Върху управлението му пада сянката както на успехите на могъщия му предшественик, така и на завещания му огромен държавен дълг. За разлика от баща си, Филип III не проявява интерес към държавните дела. Той възлага тези задължения на своите приближени и се отдава на удоволствията и разкоша на дворцовия живот.
През 1609 г. Филип III разпорежда в Сеговия да бъде отсечена първата по-рода си монета с номинал 100 ескудо, известна още като сентен. Оригиналът се отличава с внушителните си размери – диаметър 71 мм и тегло 339 г. Това е най-голямата златна монета, сечена някога в Испания. Дизайнът е като на обичайното златно ескудо от периода. На лицето на сентена е изобразен коронован щит с гербове на териториите, намиращи се под испанска власт, вкл. Португалия и Кралство Неапол. Монетите са използвани за представителни цели – за подарък на посланици, благородници и членове на кралското семейство. През октомври 2009 г. единственият известен сентен от 1609 г. екземпляр, който до тогава е частно притежание, достига на търг в Барселона рекордната цена от 1 140 000 долара.

През 1442 г., след превземането на кралство Неапол, крал Алфонсо V от Арагон, изпълнен с гордост разпорежда отсичането на златна монета, на лицето на която е изобразен самият той на кон. Тази монета е предшественик на златния дукатон от 1728 година и е отсечена по образец на френския „конен франк“ /имало е и „пеши франк“, където кралят не е бил на кон/. Холандия използва дукатона предимно в търговията с Индия, осъществявана от Обединената източноиндийска компания.
Гербът, разположен на лицевата страна под конника, показва провинцията, разпоредила отсичането на монетата, в случая Амстердам. На гърба се вижда коронованият герб на Нидерландия, придържан от два лъва, с текст околовръст: CONCORDIA RES PARVAE CRESCUNT – „В хармония малките растат“ – цитат от древноримския историк Гай Салюстий Крисп, използван като призив за единство и съгласие.
Единственият известен днес златен дукатон на Обединената източноиндийска компания на стойност от 10 дуката е продаден на търг на 30 май 2008 г. в Лонг Бийч, Калифорния.

Императрица Елисавета І е родена през 1709 г. като незаконна дъщеря на цар Петър Велики.
Едва три години по-късно родителите й се женят и тя е обявена за Велика княгиня. Красивата дъщеря на Петър Велики не притежава неговия управленски талант и политически умения. След разточителния дворцов живот и многобройните строежи, Елисавета І оставя на своите наследници една силно задлъжняла държава.
Управлението на Елисавета І се отразява благоприятно на развитието на нумизматиката. В този период са отсечени значително повече златни монети, отколкото дотогава. Освен пет нови номинала на рублата, е въведена и нова монета от 10 рубли, наречена „империал“. Въпреки големината си и значитената си стойност, малкото отсечени в Санкт Петербург монети са били в обращение. Монетите стават известни като „империали на Дасие“ по името на техния гравьор Жак Антоан Дасие.

Първите европейци достигат земите на днешна Аржентина през 1502 г. с корабите на Америго Веспучи. През ХVІ век територията на Аржентина е колонизирана от испанците, които навлизат от две посоки - откъм Перу те завладяват северозападните части на страната, а откъм Атлантика се заселват по течението на река Рио де ла Плата. Колонизаторите донасят в новите земи преди всичко една новост - парите на испанското кралство – златните ескудо (от исп. “щит”). От ХVІІ век ескудо с номинал от половин, две, четири, осем се секат и в трансатлантическите територии.
Златните монети от 8 ескудо се наричат още унция. Като цяло днес златните ескудо, отсичани в Америка, са много редки. Защото, макар и изработвани от местно злато, те веднага са изнасяни за Европа, за да финансират живота на испанския кралски двор.
Златната унция от 1813 г. е отсичана в продължение на само една година в град Потоси. Градът, който днес е разположен в Боливия, е един от най-големите в света през тази епоха и дължи известността си на огромните залежи от сребро. Днес от златната унция от 1813 г. са известни само няколко екземпляра.

Първата златна монета на Япония днес се оценявана над 89 000 щатски долара.
Векове наред в Япония има само разменна търговия. Японски монети започват да се секат едва през VІІІ век, но в продължение на векове остават без съществено значение – основно поради големия брой китайски монети, но и поради неуредената платежна система в страната, водеща след себе си неизгодна обмяна на съществуващите монети при всяко отсичане на нови.
Едва през 1867 г. е разчупена закостенялата средновековна феодална система в Япония, нарушено е господството на шогуните и е постигнат пълен суверенитет на императора. За този свой успех Муцохито (1852-1912), 122-ри император на Япония, получава по-късно почетната титла Мейджи. Редом с много други реформи, императорът въвежда йената от 100 сена. Всички нови монети се секат в монетния двор в Осака. Там, през 1870 г., е изработена и рядката златна монета от 20 йени.

Цехините са най-известните венециански дукати. Те са сечени почти без прекъсване от 1284 г. до края на републиката през 1797 г. Своето име златните монети получават от двореца „Ла Цеха”, в който тогава се е помещавал монетният двор.
Обикновените цехини тежат 3,5 г и са търсени най-вече поради чистотата на златото. Монетите са отсичани без година, различавали са се само по изобразения дож и са се задържали в обращение много по-дълго от всяка друга златна монета в света.
С малки изключения цехините са отсичани непроменени в продължение на почти 600 години. Обикновено на лицето е изобразен дожът на Венеция, който, коленичил приема флаг от свети Марко като символ на управлението.
На гърба е фигурата на Христос, заобиколена от елипсовиден овал от звезди. Цехините са отсичани с различен номинал – от ¼ дукат до 50 или 100 дуката.
През април 2005 г. златен цехин от 50 дуката е предложен на търг в Ню Йорк. Той е от времето на дож Алвис Мочениго ІV (1763 – 1778) и въздейства не само с историческата си нумизматична стойност, но и с размерите си: тегло 174,8 грама, диаметър 50,7 мм и дебелина 5 мм. След оспорвано наддаване цената на монетата достига почти 400 000 долара. Това е нов рекорд за италианска монета, която не произхожда от римско време.

Единствената 50-доларова златна възпоменателна монета на САЩ. От 20 февруари до 4 декември 1915 г. в Сан Франциско се провежда световното изложение „Панама Пасифик” – в чест на откриването на Панамския канал през същата година. Втората причина за избора на Сан Франциско е честването на възстановяването на града след опостушителното земетресение от 1906 г.
За финансиране на световното изложение се разчита много на продажбата на възпоменателни монети. По този повод в монетния двор на Сан Франциско (знак „S”) през 1915 г. са отсечени половин сребърен долар и четири златни монети - с номинал 1, 2 ½ долара, както и една кръгла и една осмоъгълна възпоменателни монети от 50 долара. Докато самото изложение е успешно, финансирането чрез продажба на монети се оказва пълен провал.
От отсечените по 1500 екземпляра 50-доларови златни монети по-късно са претопени над 1000 от кръглите и около 850 от осмоъгълните. Само преди няколко години единственият наличен кръгъл екземпляр достига на търг в Ню Йорк рекордната цена от 184 000 долара. Тази емисия принадлежи към най-известните и ценни монети на Централна Америка.

Кенулф (или Коенулф) управлява в продължение на 25 г. англосаксонското кралство Мерсия до смъртта си през 821 г. Той произхожда от далечен клон на кралското семейство и е коронясан през декември 796 г. След бунтове в отделни части на кралството в началото на неговото управление, върховенството му е признато в кралствата Съсекс, Есекс, Източна Англия и Кент.
Кенулф става най-силният владетел в цяла Британия. През 2001 г. любител намира с металотърсач на брега на река Ивел в Бедфордшир, само на няколко сантиметра под земята, един т. нар. “манкус” - англосаксонска златна монета от времето на Кенулф. Откриването на този прекрасно запазен образец с тегло 4,33 грама е най-забележителното събитие на британската нумизматика за последните 100 години.
Известни са само 8 екземпляра от това рядко златно пени с номинал 30 пенса. Освен това то е най-ранната златна монета в чест на английски владетел, отсечена за употреба като платежно средство. На аверса е портретът на Кенулф, докато реверсът с надписа си „DE VICO LUNDONIE“ насочва към Лондон като място на отсичане. През 2004 г. монетата е продадена на търг от аукционна къща Спинк в Лондон за рекордната сума от над 350 000 британски лири. Така това над 1200-годишно златно пени е сред най-скъпите и ценни британски монети на всички времена.

Абд ал-Малик (ибн Марван, син на Марван І) е един
от най-великите халифи от омаядската династия. От 685 до 705 г. той управлява Сирия, Палестина и Египет. По негово време в Йерусалим е построен известният Купол на скалата – най-старият съществуващ и днес ислямски храм.
Абд ал-Малик се счита за основоположник на платежната система в ислямския свят. В ранните години на своята история арабите приемат парите на завладените земи.
По-късно вземат за образец иранските и византийските монети. Те са модел и за първите експерименти за отсичане на собствени ислямски златни монети (динари). Халиф Абд ал-Малик решава да въведе единната арабска монетна система за всички мюсюлмани в ислямския свят. Със сигурност неговият златен динар от 696 г. (77 г. по ислямското летоброене) може да бъде определен като първата истинска ислямска монета, станала образец за векове напред. И на двете страни са написани текстове от сурите на Корана – на арабски, за да бъде този език трайно въведен като универсален за всички мюсюлмани.
През 1989 г. най-добре запазеният световноизвестен екземпляр е продаден на търг в Цюрих на рекордната цена от над 500 000 швейцарски франка.

Ефраим Брашър бил известен златар и бижутер, както и най-авторитетният експерт за оценка на монети в Ню Йорк в края на 18 век. Поставял е личния си щемпел “ЕВ” на предоставяните му от граждани монети от всички времена и всички краища на света за експертиза за автентичност. За кратко време този щемпел за оценка си извоювал най-висок авторитет на територията на САЩ. Ефраим Брашър отсякъл малка партида от няколко различни златни монети през периода 1787 – 1793 г. Те са по образец на испанските дублони и са създадени в период от 6 години, в който монетосеченето в САЩ все още не е било регламентирано.
През 1793 г. започва да функционира първия държавен монетен двор на САЩ, което слага край на всички останали инициативи и експерименти в монетосеченето. От Брашъровия дублон са известни седем екземпляра. Всеки един от тях е с маркировка “ЕВ” на реверса, на който е изобразен орел. На шест от тях маркировката е върху крилото и на един единствен е поставена върху гърдите на орела. На аверса е изобразен слънчев изгрев с надпис около него “NOVA EBORACA” (за Ню Йорк) Няма единно мнение защо са отсечени Брашъровите дублони. Съществува версия, че са били предназначени за продажба в магазина на Брашър на Чери Стрийт 1, непосредствено до първата сграда на Белия дом, седалището на Джордж Вашингтон от април 1789 до февруари 1790 г.
Има и слухове, че са били предназначени за подкуп на законодатели от щата Ню Йорк, с цел да бъде спечелен търга за отсичане на медните разменни монети на САЩ. При всяко положение, Брашъровият дублон е първата златна монета на САЩ. Прословутият екземпляр с маркировката на гърдите на орела е продаден на 11 януари 2005 г. на търг във форт Лодърдейл, Флорида, за сумата от 2 990 000 USD. Незабавно след това е бил застрахован за сумата от 6 милиона долара.

Името на Флавиус Валериус Константинус е свързано пряко
с въвеждането на християнството в Римската империя. Той е известен повече като Константин Велики или Константин І
и е бил император на Рим от 306 до 337 г. сл. Хр.
По отношение на налагането му за едноличен владетел
е запомнено безкомпромисното елиминиране на 324 негови съперници и осезателното бюрократизиране на държавата, довело до ясно разделение на военната от цивилната администрация. На петата година от качването му на престола, през 310 г., в Трир, е отсечена най-голямата монета от целия период на управлението му – златната монета със стойност 9 солида (над 40 грама злато). Монетата е в един екземпляр. На аверса е изобразен портрет на император Константин І в профил, а на реверса – императорът в цял ръст във военна униформа, държащ земното кълбо в лявата си ръка и копие в дясната.
През 2002 г. уникатът е продаден на търг в Цюрих на цена 660 000 щ. долара, като по този начин достига най-високата цена за римска монета изобщо.

Платежната единица „суверен” (в превод от английски – абсолютен владетел) е въведена през 1489 г. в Англия от крал Хенри VІІ като монетен стандарт, равностоен на един фунт (20 шилинга) сребро. Това отговаря на златно тегло от 15,55 грама с диаметър 43 мм. По времето на кралица Виктория (1837-1901 г.) Британската общност е била най-силната държава в света, а британският суверен – най-значимата златна монета в световната история изобщо. По принцип на лицевата страна на златния суверен е изобразен винаги лика на владетеля, а на гърба – след 1817 г. – портрет на Св. Георги, побеждаващ дракона. Тези златни монети са сечени освен на Острова и на още четири континента - в Индия, Канада, Южна Африка и Австралия.
Златният суверен от 1920 г., изобразяващ крал Джордж V, отсечен в Монетния двор в Сидни само в няколко екземпляра, се различава от едовноотсечената емисия с маркировката S и е най-ценната австралийска монета.
Оценява се на 440 000 щ. долара.

Франц Йосиф І е роден на 18 август 1830 г. в двореца Шьонбрун въвВиена. Коронясан е едва на 18-годишна възраст. В историята е останал като един от най-дълго управлявалит и успешни европейски монарси. Умира на 21 ноември 1916 г. като император на Австро-Унгария. През 1854 г., едва 24 годишен, Франц Йосиф І провежда мащабна монетна реформа, подкрепен от финансовия си министър Фрайхер фон Брук. Целта е въвеждането на златен стандарт. За онагледяването на платежната система в злато в монетния двор във Виена през 1855 г. са отсечени 3 образеца на златни монети - от 5, 10 и 20 гулдена. Тези образци никога не са били използвани за отсичане на серийни емисии от златни монети и днес се считат за трите най-редки монети на Австрия.
На търг в Цюрих през 1993 г. образецът от 20 гулдена е продаден за 20 000 швейцарски франка (16 468 щатски долара). Счита се, че цената днес би била много по-висока.

Тази уникална златна монета, известна под името “Single 9”, изобразява портрета на Пол Крюгер, президент от 1883 г. на независимата държава Трансваал (Южноафриканска република). Отсичането на “Single 9” е резултат много повече на активна държавна политика, отколкото на емисионна такава.
През 1899 г. по време на втората гражданска война на ЮАР за независимост от Британската империя, по заповед на Пол Крюгер, се изземват обратно откраднатите от британците работни инструменти за отсичане на златните монети от 1 паунд, емисия 1898 г., и върху тях се гравира голяма цифра 9. Отсича се един единствен екземпляр от златната монета, който Пол Крюгер връчва на американския посланик C. E. Macrum, като доказателство за обособяване на ЮАР като напълно независима държава с автономна платежна система. На практика това е единствената монета в света, която е отсечена в тираж от един брой по заповед на държавния глава. За известен период от време монетата “Single 9” е била част от легендарната колекция на египетския крал Фарук. През м. септември 2001 г. е продадена на търг в Йоханесбург за космическата цена от 10 млн. южноафрикански ранда (ок. 1,4 млн долара).
Според експерти към днешна дата монетата би достигнала цена на търг от над 50 млн щатски долара.

Двойният леопард е отсечен през декември 1343 г. по заповед на британския крал Едуард ІІІ, влиза в обращение през 1344 г. и е бил платежно средство в продължение само на седем месеца. Числи се към групата на флорините, първите големи златни монети на Англия.
Известни са само три екземпляра. Два от тях днес се намират в Британския музей в Лондон. Третата е открита през 2005 г. с помощта на метален детектор в Южна Англия и е притежание на частен колекционер. През 2006 г. монетата е предложен на търг чрез лондонската аукционна къща SPINK и достига цена от 800 000 щатски долара.